Симптомите на анемията зависят до голяма степен от скоростта на нейното развитие - при остро настъпила анемия те са изключително явни, докато при хроничните случаи симптомите не са толкова изявени, тъй като организмът успява с течение на времето да се адаптира към пониженото количество на еритроцитите.
Най-често за анемия би трябвало да се мисли при едно от следните оплаквания:
- обща отпадналост
- лесна уморяемост
- обща бледост
- чувство на студ несъотвестващо на външната температура
- задух
- болки в гърдите
- зрителни нарушение и склонност към колапс особено при изправяне на тялото
- главоболие
- невъзможност за съсредоточаване
- световъртеж
- сънливост и непълноценен сън
Това са най-типичните и чести прояви на анемията независимо от нейния вид. При по-подробно изследване и разпитване на пациента в доста случаи лекарят може да получи и по-цялостна представа за точната характеристика на анемичното състояние. Например ако пациентът не се храни пълноценно, гладува или поради някаква органична причина няма апетит, може да се мисли за желязодефицитна анемия. Ако по-горе изброените симптоми са съпроводени с парестезии (особен тип мравучкане в областта на краката) и атрофични изменения в областта на лигавиците и най-вече на езика, евентуално се касае за т.нар. анемия следствие недостиг на витамин В12. Липсата на фолиева киселина в организма често освен с анемия се съпътства и от сухо гърло, както и от прояви на стеаторея (отделяне на мазни фекалии). Ако в семейството има и други представители с анемичен синдром, най-вероятно се касае за наследствен тип анемия. Анемия със субфебрилна температура често предполага наличието на хронично заболяване като васкулити или хронична инфекция.
