Следкръвоизливни анемии. Следкръвоизливни анемии (научна версия)

Следкръвоизливни анемии: Биват остри и хронични.

Етиология и патогенеза. Най-честата причина за острата кръвоизливна анемия са големите външни наранявания, травмите и големите операции. Такава анемия може да възникне след кръвоизлив от стомаха при язвена болест, при кървящи варици на хранопровода, при кръвоизливи от белите дробове в хода на туберкулоза, при маточни кръвотечения, извънматочна бременност, при някои злокачествени заболявания и др. Ако кръвозагубата достигне по обем до половината от общото количество кръв, може да настъпи смърт вследствие недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка, сърцето и други важни органи. При остра кръвозагуба намалява общото количество на кръвта, което се последва от общ съдов спазъм с цел да се насочи кръв от кръвните депа към циркулацията на важните за живота органи. В началото на кръвоизлива съставът на кръвта не е променен. По-късно нахлува тъканна течност в кръвоносните съдове и едва тогава настъпва намаление на хемоглобина и на еритроцитната маса в единица обем кръв. При по-значителни кръвоизливи болните изпадат в колапс поради недостатъчното кръвонапълване на артериалните съдове. Клинична картина. Зависи до голяма степен от количеството на загубената кръв. Болните са в тежко общо състояние, облени в студена пот. Появяват се световъртеж, притъмняване и черни кръгове пред очите, главоболие, шум в ушите, отслабване на :зрението. Наблюдават се също сърцебиене, задух, спадане на кръвното налягане, ускорен и мек пулс. Кожата и видимите лигавици са бледи, с капчици студена пот по лицето, крайниците са студени и влажни. Понякога болните повръщат. Явява се значителна жажда. Зениците на тези болни са разширени. Лабораторни изследвания. Кръвната картина в началото е непроменена. Промените в кръвта се появяват обикновено след 48-ия час, когато нахлулата в кръвообращението тъканна течност е възстановила нормалния обем на кръвта. Тогава вече се установява намаление на стойностите на хемоглобина и на броя на еритроцитите. В началото оцветителният индекс е най-често в границите на нормата. По-късно костният мозък започва да произвежда усилено млади червени кръвни клетки. В този етап анемията придобива хипохромен характер. Броят на левкоцитите още в първия ден след кръвоизлива започва да нараства до 15000— .20 000 в куб. мм. Тромбоцитите също се увеличават. При здрав костен мозък кръвта се нормализира след 15—20 дни. Хематокритьт след 2-ия ден започва да намалява. Тогава се появяват и ретикулоцитоза, анизоцитоза и полихромазия. За изясняване на причините за неясно кървене от страна на вътрешните органи се извършва рентгеново изследване на стомашно-чревния канал и белите дробове. При жени се прави внимателен гинекологичен преглед. Урината се изследва за хематурия, а изпражненията — за окултни кръвоизливи.